Етикети

Продължавам разказа за проекта Eat. Learn. Europe., в който младежи от седем държави опознаваха своите народи чрез готвене (и дискусии, разбира се, но те май нямат място в един кулинарен блог).

Този пост е посветен на домакините – нашата скромна група, и на гостите от страните-членки на Европейския съюз – Италия и Полша.

Започвам разбира се с нас – стремяхме се да избягаме от шопската салата, не защото не е най-вкусната, но защото навсякъде ни я сервираха (нали водим група чужденци), свинското беше забранено – все пак имаше доста мюсюлмани.

Представихме се с лютика (намачкани пиперки, домати и сирене), патладжаните трябваше да са вътре, но малко ги забравихме. Беше първи ден все пак.

P1060181

Допълнихме с пълнени пиперки с сметаново-доматен сос

DSC_0186 (2)Завършихме с млечна баница, която беше толкова млечна, че едвам я опекохме. Стана като крем-карамел с кори 🙂

P1060213

Италианците бяха също скромни, макар и с огромни порции. Започнахме със талятеле болонезе, щедро наръсени с пармезан.

P1060431

Минахме през пиле качаторе – бутче в огромно количество винен сос.

P1060432И завършихме с тирамису, което ометохме с такава скорост, че не успях да го снимам (въздишка). Но за сметка на това се оказа, че моята рецепта се покрива напълно с тази на майката на Клаудио, затова за спомен, слагам моята снимка.

Tiramisu

Поляците от своя страна наблегнаха на картофите. Салата с картофи. Подобна на руската, но без месо и с ябълки.

P1060641

Супа с картофи. Всъщност е супа  с хлебна закваска – цурек, гарнирана с македонска наденица. Най-близкото до келбаса, което намерихме. 

P1060636
Накрая – картофени палачинки със заквасена сметана и захар. Не не е десерт.

P1060645

Масата беше завършена с гарнитури от пържена македонска наденица

P1060643

само наденица, както и наденица със свинска мас

P1060642

Явно суровата полска зима изисква стабилно и калорично хапване.

След няколко дни и последното пътешествие из кухните на Турция, Азърбайджан и Беларус.

Advertisements