Вечери на европейска кухня в Девин

Етикети

Продължавам разказа за проекта Eat. Learn. Europe., в който младежи от седем държави опознаваха своите народи чрез готвене (и дискусии, разбира се, но те май нямат място в един кулинарен блог).

Този пост е посветен на домакините – нашата скромна група, и на гостите от страните-членки на Европейския съюз – Италия и Полша.

Започвам разбира се с нас – стремяхме се да избягаме от шопската салата, не защото не е най-вкусната, но защото навсякъде ни я сервираха (нали водим група чужденци), свинското беше забранено – все пак имаше доста мюсюлмани.

Представихме се с лютика (намачкани пиперки, домати и сирене), патладжаните трябваше да са вътре, но малко ги забравихме. Беше първи ден все пак.

P1060181

Допълнихме с пълнени пиперки с сметаново-доматен сос

DSC_0186 (2)Завършихме с млечна баница, която беше толкова млечна, че едвам я опекохме. Стана като крем-карамел с кори 🙂

P1060213

Италианците бяха също скромни, макар и с огромни порции. Започнахме със талятеле болонезе, щедро наръсени с пармезан.

P1060431

Минахме през пиле качаторе – бутче в огромно количество винен сос.

P1060432И завършихме с тирамису, което ометохме с такава скорост, че не успях да го снимам (въздишка). Но за сметка на това се оказа, че моята рецепта се покрива напълно с тази на майката на Клаудио, затова за спомен, слагам моята снимка.

Tiramisu

Поляците от своя страна наблегнаха на картофите. Салата с картофи. Подобна на руската, но без месо и с ябълки.

P1060641

Супа с картофи. Всъщност е супа  с хлебна закваска – цурек, гарнирана с македонска наденица. Най-близкото до келбаса, което намерихме. 

P1060636
Накрая – картофени палачинки със заквасена сметана и захар. Не не е десерт.

P1060645

Масата беше завършена с гарнитури от пържена македонска наденица

P1060643

само наденица, както и наденица със свинска мас

P1060642

Явно суровата полска зима изисква стабилно и калорично хапване.

След няколко дни и последното пътешествие из кухните на Турция, Азърбайджан и Беларус.

Advertisements

Georgia on my mind или как Грузия превзе Девин за една нощ

Етикети

Още не мога да се съвзема от онези дни в Девин, когато с онези чаровни младежи от цяла Европа готвихме, опитвахме своята храна и култура и се забавлявахме страхотно.

Говорейки за грузинската вечер, думата опитвахме е страхотно заблуждаваща.  Нашите гости направо ни заляха с храна. А тя е удивителна, наистина. Всичко се готви с много подправки и най-вече ядки и е адски вкусно.

Да започна с хляба (с какво друго)? Хачапури е нещо като пърленка с много сирене, запечена на плоча, просто страхотна.

P1060293

Друг вид хляб, пак пълнен със сирене, но с царевично брашно е чвиштари. Леко запържен.

P1060291

Като говорим за сирене – не знаех, че Грузия е фамозна със сирената си. Те доста приличат на нашите, но повечето, които опитах са с леко опушен вкус.P1060289

Бадриджан нигзит звучи като име на някой от харема на Сюлейман Великолепни, обаче всъщност е печен патлажан с нещо като орехова паста.

P1060292Подправките им са страхотни – напомнят малко на индийските, а и са почти толкова люти. Особено, когато мариноваш пилешко бутче в тях – представям ви  сатсиви.

P1060290което върви с нещо като млечен сос

P1060294А сега десертите.

Другарчетата свариха ориз, който разбъркаха с разтопено масло и захар и му добавиха сушени плодове (не грузински, не знам дали би се получило с мушмули например, а с микс от магазина в Девин – сушени кайсии, ананас, портокалови кори).

P1060298Но вероятно най-впечатляваща беше чурхчела – нещо като кисел от сок от грозде, поръсен с натрошени лешници.

P1060300Още по-интересно е обаче, че това нещо се навива около огърлица от лешници, нанизани на конец и се оставя да изсъхне.

P1060295

 

Както казах, хората дойдоха подготвени и буквално ни заляха с експлозия от вкусове. Разбира се гарнирани с грузинско вино

P1060296

 

и ча ча – грузинска домашна ракия, която е толкова люта (над 50 градуса), че очите ми се насълзяват само от спомена за нея.

А ето и „виновниците“ за това кулинарно пътешествие, заедно с напътстващия ги Мик и моя колега Иво.DSC_0281

 

 

 

 

 

Fish and chips или панирана бяла риба с пържени картофи

Етикети

,

Ето една от рецептите, която беше на изчакване в списъка със задължителните неща за правене.

Тази рецепта е толкова английска. Толкова английска, защото се е родила по време на индустриалната революция, когато се заражда промишления риболов и пълните с риба кораби са доставяли в изобилие храна за работниците. Толкова английска, че дори Дикенс пише за нея в Оливър Туист.

FishChips

Едва ли днешната рецепта по мотиви от Джейми Оливър е близка до онази в Оливър Туист – днес по стандарт fish and chips се приготвя само с риба треска и в проста панировка от брашно и яйце, традиционо се сервира само с оцет (да, оцет като подправка на пържените картофи). Аз се спрях на далеч по-лекото pate frite с бира и сос тартар за гарнитура.

Продукти (за 2 порции) 
400 г. филе от риба, бяла (акула, пангасиус, треска, бяла риба)
За панировката
1/2 чаена чаша брашно
1/2 чаена чаша бира
2 белтъка, разбити на сняг
сол и черен пипер на вкус
За пържените картофи
2 големи картофа
Олио за пържене 
За соса тартар
100 г. майонеза
10-тина каперса, нарязани на ситно
1 кисела краставичка, също нарязана на ситно
сол на вкус

Първо загряваме олио за дълбоко пържене във фритюрник или малка тенджера. Олиото трябва да е достатъчно, за да се потопи напълно рибата.

Докато олиото загрява правим панировката. С миксер разбиваме добре брашното с бирата, добавяме сол и черен пипер. Разбиваме белтъците на сняг и внимателно ги добавяме към брашнената смес.

Може да се панират целите филета или квадратни парчета, както е по-удобно. Добре подсушаваме парчетата риба.

С лъжица потапяме в панировката и пържим в сгорещеното олио до златисто.

Картофите се нарязват на пръчици и се пържат в олиото или както аз правя леко овалвам в олио и сол и пека във фурната.

Сосът също е лесен, просто смесваме майонезата с каперсите и краставичките.

Общо готвенето отнема около 30 минути.

Не знам дали върви с оцет, но бирата за гарнитура е задължителна.