Етикети

, ,

Сладка коледна гора

И на Коледа и на Нова година посрещах гости у нас и масата трябваше да е зашеметяваща. Дотолкова, че гостите не само да харесат сервираното, но и (както съвсем правилно определи сестрата на една приятелка) да се „разплачат от възторг“. Е, по-ефектен завършек на менюто не можах да измисля. Хубавото на този десерт е, че сравнително лесен за направа (самата аз хващам поша за втори път) и ако изключим факта, че за около час бях омазана до уши в зелена глазура, приготвянето му е страшно приятно.

Елхичките са направени от морковен кейк, приготвен във формички за мъфини, по рецепта на Джо ЛоЦицеро от Cake Decorating for Dummies, и са покрити с швейцарската белтъчено-маслена глазура. А идеята за декорацията е от блоговете на Vegan Yum Yum и BitterSweet. Доколкото разбрах може да се използва каквато и да било тортена основа, а някъде четох, че може да се декорира обърната вафлена фунийка за сладолед. Ако приготвям десерта за някоя Коледа, мисля, че мога да украся елхите с дребни бонбони или шоколадови перли.

Продукти

За  морковения кейк (дадените мерки са за половин доза – 6 порции)
1 чаена чаша брашно, пресято
1/2 чаена лъжичка бакпулвер
1/2 чаена лъжичка сол
1/2 чаена лъжичка канела
1 чаена чаша захар
1 и 1/2 чаени чаши смлени моркови
3/4 чаени чаша кисело мляко
2 яйца

За швейцарска белтъчено-маслена глазура
3 белтъка
1 чаена чаша захар
250 грама масло, нарязано на ситни кубчета
1 ванилена есенция

За отличен резултат са нужни поне два дни.

Ден първи – приготвяне на кейка.

Никога не съм си представяла, че ще правя торта от моркови – винаги съм се сещала за стария виц за Заю Баю, който всеки ден питал Баба Меца за торта от моркови и накрая, когато тя приготвила тортата, Заю Баю рекъл: „Много е гадна, нали?“. Но пък като съм си навила нещо на пръста нямам спирка. И така, загрях си фурната на 180 градуса и намаслих формите за мъфини. Смесих си в купа сухите съставки и започнах да добавям постепенно морковите, киселото мляко и яйцата. Целта на задачата е да се размесят добре продуктите, а не да се разбива, затова не ми отне много време. Разлях сместта във формите и я пекох за около 30-40 минути. Извадих кексчетата и оставих да изстинат. Прибрах в хладилника.

Ден втори – приготвяне на глазурата и украса

На следващия ден оформих елхичките. Всяка се състои от две или три кексчета. За основата, изравних върха на едното кексче и го обърнах с по-тясната част нагоре. За върха използвах второ кексче, чийто връх отново заравних, а долната част „подострих“, за да образува конус. Закрепих с клечка за зъби. (За елхата с три кексчета използвах две основи и един връх, които закрепих с дървено шишче). Запазих изрезките от кексчетата.

Приготвих глазурата: на водна баня бърках белтъците и захарта с тел, докато захарта се стопи изцяло (целта е да се пастьоризират белтъците, което ставало на по-ниска температура, отколкото е нужна за стопяване на захарта). Продължих с миксера – за около пет минути докарах сместта на твърд сняг. Намалих степента на миксера и започнах кубче по кубче да добавям маслото. Разбих до гладка смес (в един момент сместта хич не изглеждаше гладка, но за щастие се оправи с малко бъркане; разбрах, че това било нормално). Оцветих с малко зелена боя, стори ми се малко резедаво, та добавих малко синьо – то пък стана цвят „океан“, после мацнах с малко жълто и докарах прилично зелено.

Сложих всяка елхичка на дъската за рязане, за да мога да я въртя. Напълних си поша с маслото и със звездовидния накрайник, като почнах най-отдолу, оформих клончетата на елхичките като със всяко мацване изтеглях леко поша. Малко е туткава работа, но наистина не е висш пилотаж в декорацията и се постига голям ефект.

В останалата ми глазура, сложих накъсаните на ситно изрезки и оформих топки, които овалях в кокосови стърготини, с което измайсторих скалички и снежен човек, за да завърша празничната си картина.

Горичка със снежен човек

Оставих в хладилника, за да стегне глазурата.